Огледайте се около себе си! Непременно ще видите хора от различни възрасти, които използват мобилните си телефони, за да проверят кореспонденция, да изпратят съобщение, снимка, поздрав, да споделят лични или чужди проблеми, да актуализират своя статус в някоя от многобройните социални мрежи.
Ефектът на социалните медии върху нашата способност да комуникираме е видим във всички сфери на обществения живот. Как влияят те върху способността ни за реално общуване, когато сме разделени в пространството и времето ? Специалистите по медии и комуникации все по – задълбочено анализират промяната в начина, по който си взаимодействаме. Изследванията показват тревожни тенденции.
Ставаме все по – социални, но стилът на нашите взаимоотношения се променя. Вместо да се срещаме лично, предпочитаме да изразяваме себе си чрез социалната медия като посредник. В социалната мрежа не се чувстваме толкова обвързани с хората от другата страна, както при личното общуването.Там се чувстваме по – свободни да се изразяваме, но от това създадените връзки не стават по – силни. При общуването чрез социалната медия ние сме склонни да вярваме на тези, които сме приели доброволно в списъка с приятели.Споделената информация е по – откровена, но това не води до задълбочаване на връзките. Опасна е нагласата да споделяме с хора, които се съгласяват с нашето мнение, като по този начин съзнателно се лишаваме от полемиката, от алтернативната гледна точка, на живата комуникация. Разбира се, новите технологии променят връзките помежду ни. Нещо повече - колкото по – голямо е тяхното влияние, толкова повече се променя начина на общуване в съвременното общество. Паралелно с тези тенденции нарастват и рисковете на общуването онлайн. Според проф. Нилълъс Боуман действията, които предизвикват „лоши“ онлайн връзки са същите, които са в основата на „лошите“ връзки в реалния живот. Променил се е единствено начинът на изразяването им. Например кибертормозът има същите поведенчески и емоционални последствия, като тези на тормоза в реалния живот. Разликата е в „количеството“ – социалната медия позволява повече контакти, повече общуване, повече публичност. Обектът на насилие в реалния живот може да смени обстановката. Например, дете, подложено на сексуален, психически или физически тормоз, може да намери поне временно спасение и да потърси помощ у дома, сред близките и семейството си. Кибернасилието обаче се отличава с постоянство, с възможностите, които предоставя социалната мрежа да го направи достояние на широк кръг потребители на медията без обектът на насилие да е в състояние да му се противопостави и да го контролира. Съобщенията, съдържащи насилие под различна форма, не остават скрити не само от техния адресат, но и от неговите приятели и, нерядко, от приятелите на неговите приятели. Така ефектът от насилието се мултиплицира и дигиталното общуване само изостря проблема. Друг важен аспект на рисковата комуникация в социалната мрежа е информационната претовареност на средата. Важно е да се научим да управляваме и използваме разумно информацията, която достига до нас чрез социалната медия под формата на спонсорирани съобщения или реклами, социални групи, към които се присъединяваме без да се замисляме за последствията, покани за събития, предложения за приятелство и игри и др. Има данни, които регистрират отдръпването на много потребители от социалните мрежи именно поради неспособността им да осмислят и отговорят на лавината информация от социалните мрежи. Загриженост предизвиква и тенденцията хората да прекарват все повече време в „общуване“ със смартфоните си, отколкото с хората от своето обкръжение. Нерядко родителят проверява имейлите си, докато вечеря със семейството си, а в това време детето актуализира профила си в мрежата, “бъбри“ с приятели, разглежда техните публикации, урежда си срещи. Някои развиват чувство на зависимост от този тип комуникация до такава степен, че не са в състояние да направят разлика между виртуални и реални действия. Медиците обмислят диагностицирането на онлайн пристрастяването и включването му към групата на менталните заболявания, подобно на емоционалния срив, неспособността за концентрация и симптомите на отчуждение и отдръпване от социалния живот. Потенциално негативни резултати от използването на социалните медии е невъзможността да опазим „личното си пространство“. Ние сме склонни да споделяме все повече информация онлайн. Не трябва да забравяме обаче, че нищо от споделеното, дори изтритата информация, не остава скрита и винаги може да бъде издирена и възстановена от заинтересовани лица. Какво тогава са социалните медии? Технологичен прогрес в полза на човечеството или поредна заплаха? Ако те са създадени да свързват хората, това човешко – технологична връзка ли е или връзка между нас посредством технологиите? Ние се свързваме с все повече хора, все по – бързо и на все по – големи разстояния. Негативизмът около социалните медии обаче може да се компенсира с възможностите, които същите тези медии ни дават да вършим добри дела, разпространявайки позитивни съобщения, призиви за помощ, съпричастност с радостни и трагични събития. Макар че това е сравнително нова технология за комуникация, социалната медия ще продължава да се интегрира в нашия живот като всички стари комуникационни технологии. Тя ще разширява обема на комуникационния процес, а ние ще трябва да се научим да я използваме по възможно най – полезния начин. Макар и влиятелна, социалната медия все още не е рутинна форма за комуникация за всички и навсякъде. Човешкото общество винаги се е адаптирало към иновативните технологии и ги е превръщало в неразделна част от живота на социума.