Здравейте !
Скоро след като заминах на мисия в Афганистан съпругата ми съобщи, че ще ставаме родители. Бях много щастлив. Нямах търпение да се прибера в България. Когато се върнах обаче "доброжелатели" ми намекнаха, че не е сигурно, дали аз съм бащата. Знам, че детето няма вина, всички много го обичаме, но съмнението не ми дава покой. Има ли начин да разбера дали аз съм бащата без другите да разберат и без да наранявам своите близки.
Съгласно разпоредбите на Семейния кодекс съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Тази законова презумпция може да се обори само по съдебен ред. Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
Произходът на детето може да се оспори от майката на детето или от нейния съпруг. Роденото по време на брака дете, което има установен произход в акта си за раждане, няма право да предявява иск пред съда за оборване на презумпцията, че съпругът на майка му е негов законен баща. Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на 1 година от узнаването на раждането. Изтичането на срока води до загуба на правото на иск на майката и съдът е задължен да следи служебно за това. При положение, че срокът за предявяване на иска е изтекъл, презумпцията за бащинство остава необорена и детето няма право на иск да оспори, че съпругът на майка му е негов баща. Вие като законен съпруг можете да оспорите своето бащинство, като докажете, че детето не е заченато от Вас в срок до 1 година от узнаване на раждането. Същият срок е в сила и в случайите, когато майката оспорва бащинството на детето. Законът не дава право да се оспорва бащинство в случаите при които:
1. майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена;
2. детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването й.
Сроковете, посочени в закона за предявяване на иск за оспорване на бащинство са преклузивни. След изтичането им презумцията за бащинство е необорена и за баща на детето се счита този, който е вписан в акта за раждането на детето.
Законодателят е предвидил деликатността на процедурата по оспорване на бащинство. Поради тези съображения искът за оспорване на бащинство има строго личен характер. В тези съдебни дела не могат да се привличат или встъпват трети лица.
При съдебно дело за оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът. Когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първия съпруг.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла, не е достатъчно доказателство, за да се приеме, че половите контакти между тях са изключени по начин, че да не е могло детето да бъде заченато от съпруга. Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него.
Доказателства, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга, оспорващ бащинството са :
*фактът, че през времето на зачеването съпругът се е намирал на такова място, че обективно не са били възможни полови контакти между съпрузите. *медицинските експертизи - кръвно-групова еритроцитна и левкоцитна плюс много по-скъпата за изпълнение трета по ред ДНК експертиза.
Интересен от правна гледна точка е въпросът за срока на оспораване на бащинство от страна на детето.Съгласно разпоредбите на Семейния кодекс детето може да предяви иск след навършване на пълнолетие. Разпоредби в ГПК и Закона за закрила на детето предвиждат, че искът може да бъде предявен от негов законен представител и преди детето да е навършило пълнолетие.