Съдебните експертизи, в частност почерковите изследвания, са способ за доказване, регламентирани в Наказателно – процесуалния кодекс и в Гражданско – процесуалния кодекс.
Този вид криминалистически изследвания (особено в идентификационния им аспект) са сред най – често назначаваните, както при досъдебните и съдебните разследвания по наказателни дела, така и при гражданските дела.
Посредством тази експертиза се решават предимно идентификационни задачи, основната от които е дали ръкописния текст или подпис са изписани от дадено лице.По същество съдебно – криминалистическата експертиза на почерк е графично изследване.
Графичното изследване се различава съществено от графологичното изследване. Докато графичното изследване на подчерка е криминалистическо, графологичното изследване има за цел да се получи информация за личността на обекта на изследване. Графологията (графоанализата) е анализ на физическите характеристики и модели на почерк, за които се твърди, че може да идентифицира лицето, чиито почерк е обект на изследване. Графологията сочи психологическото състояние по време на писането или оценяването на личността.Това изследване все още се смята от някои експерти за псевдознание (лъженаука). В България се назначават и провеждат графични експертизи. В постановлението или определението за назначаване на съдебно – криминалистична експертиза освен основните реквизити, които са характерни за всеки акт за назначаване на експертиза се посочват и документите, които се изпращат за експертиза за изследване, сравнителни образци и условията, при които са изготвени, както и задачите на експерта. При криминалистическото изследване на ръкописни текстове и на подписи в документи с цел установяване авторството им, в практиката понякога се налага да се изследват и техни ксерокопия.Това обикновено е в случаи, когато оригиналите на документите са загубени, унищожени или откраднати. На основа свойствата на почерка – индивидуалност, относителна устойчивост и вариантност, вещото лице анализира наличните съвпадения и /или различия в общите и в частните признаци. В зависимост от количеството и качеството на признаците може да се направи извод относно авторството. Когато подписът се изследва в оригинал, в оригинален документ, изводът на експерта може да бъде категоричен. Но когато изследваният обект е върху ксероксно копие, заключението на вещото лице по отношение на подписите принципно не следва да бъде категорично, защото на практика не може да се установи по категоричен начин наличието или отсъствието на техническа подправка при полагането им. Основните задачите на съдебно – криминалистическата експертиза са :
1. Идентификационни задачи. Експертите установяват автора на съответния ръкописен текст. Съществуват четири етапа на идентификационно изследване. на почерка, а именно:
* Предварително изследване –документът се изучава по съответните писмени графични знаци, изтриване, зацапване, количество графични знаци;
* Разделно изследване – изучават се общите и индивидуалните признаци на почерка. Към общите признаци се отнасят обработеност на почерка, повтаряемост на формата на съответната буква, размер, наклон, строеж на почерка, доминираща форма на движенията на ръката при подписването и / или изписването на текста, амплитуда, натиск на писане;
* Сравнително изследване – изучават се общите и частните признаци на обектите на експертизата т.е дали те имат сходство.;
* Оценка на резултатите – заключението на експертът. Изготвя се въз основа на комплексна оценка на количеството и качеството на съвпадащите и различаващите се признаци . Прави се извод за наличие или отсъствие на тъждество и обяснение за причината на различието.
2. Неиндентификационни задачи. Експертите установяват периода на написване на даден ръкописен текст ( преди или след конкретно заболяване на лицето), пола, възрастта, психическото състояние на изпълнителя на текста; наличието на елементи на подражание на сравняваният почерк с друг и др. Методиката на графическите идентификационни експертизи дава пет възможни варианта за отговор:
* С категорично положителен отговор – напр. изследваният подпис /почерк/ е на конкретно лице;
* Допуска се, че подписът е положен / ръкописният текст написан / от конкретно лице;
3 Категорично се твърди, че подписът не е положен / текстът не е написан / от лицето;
* Допуска се, че подписът не е положен /текстът не е написан/ от лицето;
* Експертизата не може да отговори на въпроса относно авторството на подписа /ръкописния текст/, поради липса на достатъчно индивидуални признаци в изследваните обекти и /или/ поради липсата на достатъчно сравнителни образци. Спецификата и приложението на Графологичната еспертиза ще бъдат обект на следващата ни публикация.