Въпрос : Моля за съвет във връзка с желанието на моите родители да ми дарят единственото си жилище. Проблемът е в това, че, поради сложните им взаимоотношения с моя съпруг, те не биха искали да ми дарят имота си срещу задължение за гледане и издръжка, защото се опасяват, че при евентуален развод, той ще предяви претенции към имота на основание, че също е участвал в тяхното гледане и издръжка. Опитах се да си изясня въпроса с даренията, но материята ми се стори сложна и неясна.
Дарението е договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно своя собственост на надарения, който от своя страна се съгласява да го приеме. Предмет на дарението могат да бъдат имуществени права, които имат паричен израз (движими или недвижими вещи ), дружествени права, вкл. ценни книги и др. Дарението се изготвя в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им.
Страни по договора за дарение са дарителят и дареният / надареният /. Когато дарителят е физическо лице, той трябва да бъде дееспособен. Т.е. дарението , сключено от недееспособно лице е нищожно. По правило дарителят трябва да бъде титуляр на правата, които са предмет на договора, но дарението на чужда вещ не е нищожно.
Всяко физическо или юридическо лице може да бъде надарено.За да произведе този договор правно действие обаче е необходимо съгласието на надарения.
Когато се прави дарение на лице, ненавършило 14 години, се изисква съгласието на негов родител или друг законен представител.
Когато се прави дарение на лице, навършило 14 години, но ненавършило 18 години, се изисква съгласието на надарения, както и съгласието на негов родител или друг закоен представител.
Изключение са случаите, в които предмет на дарението е дребна вещ за задоволяване текущите нужди на детето, напр. чанта, дрехи, обувки и т.н.
Когато се прави дарение на юридическо лице, се изисква съгласието на оправомощен представител на това лице.
Дарение могат да правят само пълнолетни дееспособни лица, които не са ограничени в правото си да се разпореждат със свое имущество. В противен случай дарението е нищожно. Нищожно е и дарението: – на бъдещо имущество, т.е. имущество, което още не съществувa;
– направено под отлагателен или прекратителен срок;
– направено под невъзможно условие и тежест, или условие и тежест, противоречащи на добрите нрави; Обещанието за дарение също е нищожно; Честа е практиката чрез договор за дарението да се прикрива договор за покупко – продажба на имущество с цел неплащане на данъци в местната хазна. Това прави дарението симулативна сделка, която се смята за недействителна и няма правно действие.
Когато дарението е между лица, които не са роднини по права линия, се дължи местен данък в размер, определен от общинския съвет по местонахождението на недвижимия имот.
Изключение от правилото са случаите, в които дарението е извършено между роднини по права линия (между родители и деца или между баби и дядовци и внуци), при което не се дължи местен данък.
Дарение на голяма стойност, което значително намалява имуществото на други наследници на дарителя, може да бъде оспорено по съдебен ред след смъртта му.
Често дарителят прави дарение при определени условия ( най – често задължение за гледане, издръжка или при спазване и на двете условия ), които надареният приема да изпълнява. В противен случай дарението може да бъде отменено от дарителя или оспорвано от наследниците и други заинтересовани страни.
Сложността и непредсказуемостта в семейните взаимоотношения, както и практиката на злоупотреби с имуществото на дарителя от недобросъвестни надарени дава основание на законодателя да предостави форма на дарение, която в значителна степен защитава правото на дарителя за се възползва от своето имущество до края на живота си. Това в повечето случаи се отнася до безвъзмездно и безусловно дарение на жилище. В такъв договор за дарение надареният не поема заедно или поотделно задължения за гледане и издръжка на дарителя, но се съгласява да приеме дарението при условие, че дарителят запазва правото си да ползва жилището си до края на живота си.
Дарението не е окончателен и неоспорим акт. То може да бъде оспорено и / или отменено при следните условия:
– от лица с право на запазена част, които могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част. Оспорването може да бъде направено в петгодишен срок от смъртта на дарителя. След изтичането на този срок искът се погасява по давност;
– при посегателство или съучастие в посегателство от страна на надарения върху живота на дарителя или на членове на неговото семейство освен в случаите, изключващи наказуемост на деянието;
– при набедяване на дарителя от надарения за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за повече от 3 г. или по – тежко наказание освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;
– при развод, когато дарението е направено във връзка с брака, а надареното лице е съпруг или негови роднини;
– при прекратяване на осиновяване, когато дарението е направено във връзка с осиновяване.
При реализиране на някоя от горните хипотези дарителят има право да отмени направеното дарение. В този случай важни са сроковете за предявяване на иска за отмяна на дарението.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
Както дарителят, така и надареният трябва предварително да обмислят своите действия и изберат форма на дарение, която в максимална степен защитава интереса на дарителя и кореспондира с възможностите на надарения да изпълни условията на дарението.